Този призив ме посрещна днес в 111. СКГТ апелираше към мен „да бъда европейка“ и да не „цапам и да не руша превозното средство“. Даже имаше и „моля“ – неочакван изблик на любезност към пътника.

Да си призная никога не съм имала порив да цапам и да руша превозното средство, дори и в най-дивите си тийнейджърски години. Но не защото съм европейка, а защото така са ме научили. И нямам проблем да уважа молбата на Столичния градски транспорт, но се замислих.

СКГТ има късмет, че не сме „европейци“. Ако бяхме такива едва ли щяхме да я търпим. Всяка сутрин зъзнем на спирки, понякога по 30 и повече минути, и газим тонове киша докато се натъпчем като сардини в автобуси и трамваи. Дори и метрото започна да закъснява. И ако нямаме късмет покрай нас да минава линия с по-нови автомобили се качваме в неотоплено превозно средство със съмнителна сигурност. Голяма част от колите изглеждат сякаш не са чистени откак са купени. На всичкото отгоре, сблъсъкът с контрольорите е истинско изживяване дори и за редовния пътник. За цените на билетите да не говорим – не ме интересува дали номинално билетчето ни е най-евтино в Европа, защото реално има значение каква му е цената спрямо работната заплата и дали трябва да платя левче, за да се возя една спирка, или бих могла да се предвижа в определена зона или за определен период от време. Като прибавим и липсата на бус ленти (то където ги има не че се спазват) и 40-минутното пътуване на разстояние, което пеш се взима за 10 минути (справка отрязъка Верона – Младост — Аско Деница), пътуването със столичния градски транспорт е далеч от „европейското“. Разбирам, че част от тези неща, като задръстванията, едва ли зависят от компанията, но със сигурност не допринасят за моето приятно предвижване.

Чудя се само дали столичните общинари и управителите на СКГТ понякога се возят в градския транспорт.